Пренасям багаж с колата и съм се размечтал как вкъщи ще си сипя чаша червен пелин. Пелинът е един от най-мощните двигатели на творческата мисъл. Извисява ума, отваря де що чакра има човек по главата, а и тушира киселините, които винаги добивам след закуската от козунак и люти чушки.

Внезапно чувам адско стържене и замирисва, сякаш полагам нова настилка на улицата, ама не асфалт. Ужаст - блокирала е задната ми дясна гума. К‘о да пра‘а? Завлачвам се на аварийки, обаче скоро генерирам задръстване от нацупени мутрески, тръгнали „на МОЛ“. Страшно е да разделиш мутреска от лелеяната камизолка. Бóтоксовите надувки неистово натискат клаксоните и сътворяват патаклама от десета степен. Една перхидролена нервачка дори започва да чупи интериора на джипчето си в пристъп на неконтролируема ярост.

От това ми става хубаво и благо на душицата.

Шумът е адски. С периферното зрение виждам как някаква баба с лекота повдига капака на улична шахта и се гмурва вътре, за да се спаси от лумпениадата. Един дядо пък захвърля бастуна и му дръпва спринт, на който и Юсейн Болт би завидял.

Слизам. Долната част на гумата направо се е втечнила и е оставила след себе си втора осева линия, по-видима от истинската. Това се оказва объркващо за няколко шофьора, които навлизат в насрещното и за малко да предизвикат катастрофа. Що не гледате, бе?

Нямам избор – натоварвам партакешите върху обширната площ на рибиците си и като бурлак на Волга тръгвам към къщи. Само няколко километра са, а и малко спорт винаги е добре дошъл. :)