Пътят от летище Домодедово, Москва до хотела, в който отсядаха служителите на компанията ми, беше чудовищно дълъг. Гърлото продължаваше да ме стърже все така брутално, макар и в по-малка степен. Фактът, че бях гладен допълнително утежняваше ситуацията.

Постепенно започнах да свиквам с тежката воня на масло, идваща от двигателя. Чуваха се сирени...

Все постарому, продължавах да си мисля за нея. Хващах постоянно умът си в крачка, а сърцето - в спомени. Днес, на борда, се сетих за нея заради един от пътниците. Подобни устни, коса, очи, излъчване. По дяволите, имаше толкова силно женско излъчване. Като на истинска, древна жена.

На фона на моите сладникави спомени от миналото за човек, който вече не присъства в живота ми, цялата ситуация в автобуса ми изглеждаше абсурдна.

Останалите ми колеги спяха. Както винаги, отстрани изглеждаше, че нищо интересно не се случва в живота им. Смартфони, таблети, слушалки, блудкави статуси в социалните мрежи. Класика.

На седалката до моята, намерих руска монета. Поредният късмет.

Почувствах се благодарен, макар денят да не бе особено различен.