Тишината в кабината ме побъркваше. Буквално не си намирах място. Всичко и всички бяха спрели. Да бъдат. Да съществуват.

Опитвах се да успокоя потока от мисли, който връхлиташе мозъка ми като лавина. Усещах как започвам да се давя. Единственото нещо, което по някакъв, макар и блудкав начин, спасяваше ситуацията, беше нелепият документален филм, който пътникът пред мен захласнато гледаше.

Субтитрите бяха арабски, а сюжетът - достоен за парти на 17-годишни тийнеиджъри с много и различни видове наркотици. Хлебарки, паяци, гущери и гъсеници, които се дебнат, за да се изядат взаимно. Слюнката на една от гъсениците буквално оплиска екрана. Арабинът изпадна в екстаз.

Бог и природата. Природата и Бог.