Всяка сутрин ставам рано, за да стигна на работа, защото работя в столицата. На гарата съм сутрин още преди слънцето да изгрее, мрачно е, тихо е. И всяка сутрин сме едни и същи силуети. От определено време във влака пътува възрастен мъж на около 70 години, който винаги чете книга и не говори с никого. Чудех се къде ли ходи всяка сутрин, докато един ден дочух разговора им с едно момиче. Той ѝ сподели, че има внучка на име Стела, но не я е виждал все още. Говореше с пълни очи за децата си, които са в чужбина и са го забравили, а той всяка сутрин ходи с влака до столицата, за да пие чай на пейката в парка, в който се запознал със съпругата си. Преди няколко години тя починала, но имали обещание помежду си винаги сутрин заедно да пият чая си. Това е неговата борба, за която никой не знаеше освен пейката и нашият влак. Тази сутрин Стела отново седеше до него и заедно пиеха най-ароматния чай.