Докато вървях през тунела от надвиснали над главата ми клони, съзрях нещо с крайчеца на окото си. Обърнах се в посоката на смущението, но там нямаше нищо. Продължих по пътя си, постлан от сгърчени като агонизиращи змии корени, но гадното чувство, че нещо ме наблюдава, остана и ме последва като осиротяло пале... Направих крачка или пък две и ужас като кама прободе сърцето ми... видях познат уродлив корен. Осъзнах, че всъщност се движа не през мрачна гора, а в нещо като колело за хамстери.