Вратата на терасата се отвори с трясък.

- По дяволите! Това е шестият етаж! – реалността се опитваше да изблъска съня от главата ѝ. Очите ѝ се разширяваха, докато се бореха да се задържат отворени. Седеше в леглото и бавно започваше да разбира какво се случва.

Пет часа сутринта. Шестия етаж. Той влиза през балкона. Шестия етаж. В раирана пижама. Не е затворник. Познава го.

– Абе, ти нормален ли си?! - крещи, колкото може да крещи човек, току-що насилствено издърпан от съня.

Усмивка. Русите му къдрици се поклащат закачливо. Протяга ръка с картонена чашка кафе. Винаги знае как да я обезоръжи. Колко жени могат да се похвалят, че някой се е качил до шестия етаж по терасите, за да ги изненада с кафе?! Дошъл през два квартала, по пижама. Въздъхна. Понякога внезапните изблици на тази любов ѝ идваха в повече.

Той изчака ароматната топлина на кафето да я омилостиви достатъчно, за да разкрие причината за посещението си:

- Ремонтирах една яка кола. Трябва да я тествам. Искаш ли да те разходя?

Стори ѝ се доста романтично да отпътуват внезапно заедно. Тя рошава, а той – по пижама, към изгрева.

Кимна.