Бяло е. Последните дни вали сняг. Топи се. Вали. Не се спира. Утрото започна с бяла снежна пелена. В България се чества Гергьовден - паради, цветя, настроение и семейни тържества. Победоносец е Свети Георги. Носи ни победата над самите нас. Днес ще празнуваме. Дори и далеч от дома. Притварям очи и се връщам в годините назад. Днешният ден се честваше в семейството ми. Баща ми празнуваше. Когато си отиде, остана само споменът. Отлетя в друг по-добър свят. А ние останахме да се борим със самите нас. Ще празнувам и тук; макар и далеч. Ще е нетрадиционно. С усмивка, с надежда, със спомен. Няма цветя във вазите, те са вън, покрити с капчици вода от разтопения вече сняг. Няма агнета на трапези, ще има крем карамел с малини. Няма паради, има сирени на пристигащи кораби. Миналото остана назад, в ход е настоящето. Бъдещето е химера засега. Ще празнуваме. Гергьовден е...