„Разбира се”, понякога може да означава толкова много – когато тя е съвсем мъничка и сестрите вече са свикнали с нея и тя е едно от онези тихи момичета, за които казват „ангелите скоро ще тръгнат от земята” и ти вече се прибираш лек вкъщи и до късно се взираш в тавана и не чуваш нищо, тъй като все мислиш за нея.

Някои неща просто се случват, „разбира се”. Ти няма да обичаш друга е толкова просто да обещаеш, когато тя е толкова мъничка и капките се откъсват все по-бавно в пластмасовите системи и тръгват към вените ѝ и понякога заспиваш на стола до нея като статуя, която не може да заплаче, защото ти си нейният свят, а тя понякога наднича през прозореца, за да запомни повече неща.

И дъждът вече е просто дъжд, защото сълзите са просто сълзи и солта остава само по раменете, като основа за крила.

„Разбира се” отговарям насън, когато тя ме пита „без съмнение ще умра, нали”. На следващата сутрин отивам и паля цигара на гроба ѝ, отливам глътка вино над земята и се заглеждам в буквите.

Изпуснал си момента, когато си отиде – лека като чайка и тиха като светулка. В онзи коридор през май с цигара в ръка и пепел в мислите. Сестрата дойде и започна със „съжалявам”. Разбира се.

Навън все още е май, а дъждът – просто дъжд. „Ще обичаш само мен и скоро ще дойдеш, нали”. Разбира се.