Приближих се с чаша кафе към двора, за да надникна зад щорите и потърся облаците, които носеха вина за мрачната утрин. По неволя погледнах каледара, търсейки коя седмица от годината е – 19-та.

Започнах да търся книга за пътешествия на нощното си шкафче. Преди да я отворя, се замислих... Какво от обещаното в края на миналата година, промених за 19 седмици? Мечтаех ли достатъчно? Нали това е една от любимите ми думи – „мечта”.

Защото, когато мечтаеш - живееш, бориш се, усмихваш се, а накрая дори и смисълът е налице - сбъдваш мечтите си.

Добре, не търсете, първият от трите прекрасни месеца със само три букви е – месец май. Птиците чуруликаха, скрити в разлистените клони. Винаги звучат весели и щастливи. Опитах да предположа за какво пеят, с кого  общуват, търсят ли слушател или сами се наслаждават на песента си.

Изведнъж от съседната стая се чу спрелият отдавна часовник. Стрелката на секундарника се движеше наляво и надясно, не можеше да избере посоката си – напред или назад. Потърсих точния час и се вгледах без надеждата, че след двумесечния сън ще се събуди и продължи да работи. За моя изненада направи точно това. Като че ли започна да изброява новите минути, стремяща се да ги превърне в часове.

Казват, че за да си истински щастлив, не ти е нужен часовник, точно време и спазване на часовата рамка. Странно, мен ме измуми, изненада и успокои. Събудих се заедно с него и се замечтах, бързайки да сбъдна тези мечти.