Има едно вълшебно място, което посещавам всяко лято още от дете. Намира се недалеч от селцето, където съм израснала. Ходя там, когато искам да избягам от шумотевицата на града, от сивото ежедневие, дори и от хората. Кътчето е толкова хубаво, сякаш е излязло от вълшебна приказка - природа, спокойствие и красота. Въздухът там е най-свеж, птичките пеят най-сладко, шумът упоява сетивата, а летният вятър гали лицето. Там всичките ми тревоги изчезват и забравям за съществуването на останалия свят. Това кътче сякаш притежава вълшебни сили - може да лекува и пречиства не само тялото, но и душата. Мястото никога не се променя и затова там винаги се чувствам като малко дете, припомням си отминалите безгрижни дни.

Днес отново съм на път. Отивам на същото място с усмивка на лицето, с блясък в очите, цялата изпълнена с надежда и безброй мечти. Отново се чувствам като малко дете.