25.12.3265 г.:
Трети ден, откакто не съм виждал слънцето, пътувам в пълна тъмнина, виждат се хиляди звезди, но те са далечни и студени. Тишината е оглушителна, сам съм в кораба, единствените
звуци са тези от моето дишане, бавно и монотонно...
26.12.3265 г.:
Сънувах те, често го правя, знам, че не мога да контролирам сънищата си, затова заключавам, че те сънувам, защото ми липсваш и цялото ми тяло и съзнание така променя химическия състав на мозъка ми, че създава изображения с твоята форма. Това е моето научно обяснение, но всъщност дълбоко в себе си знам, че ти наистина си идвала в съня ми. Вместо да спи и да си почива, съзнанието ти е решило да направи междугалактическо пътуване, на хиляди светлинни години, за
да може да сме заедно...